Традицията в шевиците – паметта на народа

4 Юли 2018, от Глория Ангелова

Преди време направих интересен експеримент. Обявихме конкурс за авторска шевица във фейсбук група ВЕЗБА. Условията бяха да се създадат абсолютно нови шевици, със съвършено непознати елементи и също така да се напише обосновка, която представя смисъла на композицията. Не съжалявам, получиха се много разнообразни модели. Беше интересно да видим плодовете на въображението на съвременните везачки. Но с времето осъзнах колко е опасно, ако тези новосъздадени образи навлязат с такава сила и скорост, която позволяват съвременните технологии. Те абсолютно биха подменили и дори заличили автентичните композиции и символи в шевицата.

Новите авторски разработки, които виждам напоследък са огромна злоупотреба с шевиците.

Критиките, които съм получила заради мнението си по този въпрос са много. Моята позиция за някои може да се окаже много крайна, но за мен тя е абсолютно оправдана. Единият лагер топло приветства идеята за създаването на абсолютно нови авторски произведения, които смело се наричат шевици. Обосновават се с това, че както всяко нещо така и шевицата търпи развитие. Другият лагер към който по-скоро принадлежа, се обявява твърдо против тези интерпретации и държи на автентичния облик на везбата.
Чувала съм мнения, че шевиците, които днес наричаме автентични също са имали автори. Да, вероятно е така, но старите шевици са се развивали благодарение на колективното съзнание и въображение.

Всяка наша стара шевица се е предавала от поколение на поколение, за да достигне до нас и да се превърне в образец на традиционната култура.

Установяването и спазването на редица правила е позволило да се съхрани характерният облик и идентичност на шевиците в различните краища на България. Ясно се вижда разнообразието от стилове при народната носията, различните видове забраждения и символите във везбената украсата. Шевиците по дрехите са имали многопластова функция. Те не само са украсявали дрехите и са имали защитна функция, а са били като запазен знак на хората, символ на принадлежност към общността. Народът e държал на приемствеността и традицията във везбарството. Именно така са се запазили някои от тези изключителни образи, които днес са пример за хармония, за движение, за връзката с природата.

Продължаването и развиването на това изкуство или занаят е в ръцете на всяка една съвременна везачка. Може би не си даваме сметка за отговорността, което носим промушвайки всеки път иглата през платното, рисуваме форма, изпълваме я със съдържание, което носи смисъл.

Юлия Боева изключително точно обръща внимание на запазването на нишката с миналото, за да можем смислено да продължим напред.
“В наше време ние започваме все по-остро да усещаме, че в забравените ценности на традиционната култура има стабилност и ред, които са възможност за намиране на хармония, и от които ние имаме голяма необходимост. Напоследък се появява силен интерес към традицията. Но сега ние вече не можем да я намерим при бабите и дядовците, защото те самите са израстнали при социализма. Трябва да се опитаме да се разровим по-надълбоко, да потърсим записите и описанията на старите етнографи, и да се опитаме да избегнем подмяната на традицията със самодейност. Трябва да се опитаме да разберем кои са духовните ценности на традиционната култура, как и защо в нея е било възможно да се постига хармония между хората. Но за да разберем защо традиционната култура е била толкова устойчива, за да премине през 8 хилядолетия, трябва да се постараем на първо време да не унищожаваме последните остатъци от нея, с които все още разполагаме.
Традиционната култура е нашият почти прекъснат и унищожен корен. За да му дадем нов живот, ни трябва внимание, любов и грижа. И преди всичко знание.”

Трудно овладяваме свободата, която имаме днес или изобщо не я разбираме. Свобода може би не означава да правим каквото си искаме, а да разбираме и да следваме определен ритъм и ред, точно какъвто съществува в шевиците. Само ако следвахме принципите, които нашите изключителни везби ни представят, щяхме да знаем повече и да подражаваме на традицията, а не това което в скоро време може да заличи и малкото, което се опитваме да съхраним.

Глория Ангелова

Глория е основател и автор на сайта vezba.org. От няколко години тя събира и дигитализира автентични везма. Изработила е много схеми на шевици, които са подредени по региони в сайта.