Шевицата в мен

16 Март 2018, от Глория Ангелова

Играта на конеца завихря танц, в който платното танцува с иглата.
Ражда се картина, която запечатва завинаги един пролетен миг.
В нея се вижда изгревът на Слънцето, усеща се аромата на цветята, чува се пърхането на пеперудите. Кръговратът на живота оживява, въплътен в парче плат и шарени конци.

Везането е чувство, което кара душата да трепти. Бод след бод, везачката “рисува” най-хубавата гледка, която “вижда” в себе си. Реди образите на дървото, на цветенцето, на пеперудата, на майката, която ражда света.

Казват, че шевицата за дрехата, е това което е оградата за къщата. Тя пази, тя огражда.
С красотата си покорява и най-лошият поглед и без ни най-малко усилие го заставя да й се поклони.

Дали везането е изкуство или занаят, няма никакво значение. То е изявява на женствеността, на мекотата, на красотата, на въображението, на всичко онова, с което жената изпълва живота. Винаги този процес е съпроводен от песни, които везачките са пеели на седнките. Може би затова шевицата ми прилича на застинала народна песен, която се носи като вълна в безкрайността.

Когато застана пред една пъстра везба, мога да направя само едно – да се поклоня пред ръцете, които са я материализирали. Мисълта завихря формата, чувството я одухотворява, дава й живот, затова шевиците са толкова силно въздействащи, като живи форми. Те носят едно универсално послание, за красота, за чистота, за ред, за естетика, за смисъл. При тях няма случайности има само съвършенство…

Глория Ангелова

Глория е основател и автор на сайта vezba.org. От няколко години тя събира и дигитализира автентични везма. Изработила е много схеми на шевици, които са подредени по региони в сайта.