Симетрията в шевиците

12 Февруари 2018, от Глория Ангелова

Тема, покорила ме още откакто направих първата си схема на шевици. Една дама ме помоли да пресъздам пазва на мъжка риза. Направих малка част и просто я копирах с леки промени в цветовете, следващи ритъма. Показах шевицата на жената и последвалият коментар ме изненада: “Не, не е така, не виждаш ли разликата?” Бях убедена, че геометрията и цветовете са точно така, както ги виждам. Но когато се загледах по-задълбочено, забелязах нещо много интересно. На пръв поглед шевиците изглеждат идеално геометрични, напълно симетрични и бепогрешно ритмични. В самия процес на пресъздаване на модела проследявах мисълта, логиката и стигах вътрешното усещане, което е движело ръката. Симетрията, която бях “видяла” в началото, съвсем не се оказа толкова симетрична.

Това създаде в мен едно дълбоко усещане, че разликите, които откривам не са случайна грешка, породена от невнимание макар, че е имало и такива. В тези отклонения от абсолютната симетрия намирах смисъл с мисъл. С всяка следваща схема формите на шевицата се разгръщаха пред очите ми подредени цветово и геометрично в една разумна система.
Много жени казват, че са чували от своите баби, че шевицата никога не е абсолютно симетрична, за да предпазва от “лоши” очи, защото асиметрията обърква погледа.
Може би затова силно ми въздействат везби, които не са съвсем симетрични, а обикновено това са нашите, старите шевици. Изглеждат ми живи и одухотворени, а не стерилни и студени. Симетрията е красива, но сякаш при нея всичко е ясно, всичко е постигнато. Докато лекото разместване, деликатният нюанс на асиметрията създава един устрем към съвършенство, към симетрия и хармония.

Така започнах да проучвам темата и открих, че това е важен въпрос в математиката, химията, физиката, генетиката, изкуството, геометрията и изобщо във всичко, което ни заобикаля.

Съвсем не желая да останем роби на формата, а да вникнем в смисъла и съдържанието. Цялата природа е асиметрична и в това има идея.
Думата “симетрия” идва от гръцки и означава “измервам заедно”. Хората на изкуството гледат на симетрията като на естетическа категория, докато за физиците тя е ключ към разгадаване на Вселената: начинът, по който е възникнала и защо се разширява.

Томас Ман говори за симетрия във “Вълшебната планина”. Един негов герой описва снежинката. И казва, че “потръпва от съвършената й прецизност, намира я за мъртвешка, самата същност на смъртта.”
Поетът Вазкен Налбантян, повлиян от същата идея, завършва стихотворението си „Ной“ така: “Събужда се съвсем еднакъв, но наказва за същото синовете си, защото вече знае, че смисълът на живота е в неточното повторение. И тъкмо напротив – седмия ден трябва да се пази един и същ – като смъртта.”

Останах впечатлена също от един цитат на Маркъс дю Сотой, който казва: “Онова, което правят хората на изкуството, е да създават очаквания за симетрия, а после да ги нарушават. Един красив пример за това всъщност открих, когато посетих един мой колега в Япония, професор Курокава. Той ме заведе в храмовете в Никко. Точно след като бе направена тази снимка, се изкачихме по стълбите. А портата, която виждате отзад, има осем колони с красива симетрична украса върху тях. Седем от тях са напълно еднакви, а осмата е обърната с главата надолу.
Казах на професор Курокава: “Уау – архитектите наистина трябва да са се вбесили, когато са осъзнали, че са направили грешка, като са обърнали една с главата надолу.” А той отвърна: “Не, не, не. Това е било напълно съзнателно действие.” И ми спомена този прекрасен цитат от японските “Есета за бездействие” от XIV век. В тях есеистът пише: “Във всичко еднообразието е нежелателно. Да оставиш нещо незавършено го прави интересно и дава на човек усещането, че има място за растеж.” Дори когато строят императорския дворец, те винаги оставят едно място незавършено.”

Известна максима гласи, че красотата е симетрия. Знаете ли обаче, че окото на човека възприема асиметрията с повече симпатия? Въпреки, че красиво и грозно са субективни понятия и зависят както от индивидуалността на всеки от нас, така и от възпитанието, средата и наученото в нея.

Според Ирина Найденова влашките, руските и украинските шевици, понеже са се развивали в повече или по-малко свободен свят през 18-19 век, са се развили в посока естетика и са се “освободили” от голяма част от неястнотите на мистиката. Съответно са отпаднали елементите, чийто смисъл е забравен и които са изглеждали странни, неразбираеми и недостатъчно “красиви” . В крак с развитието на рационалния разум в цяла Европа, всичко е станало задължително симетрично, а символите – еднозначни. Но при нашите стари шевици се пази именно единството на рационалното и ирационалното.

Дизайнерът Цветомир Петков разсъждавайки логично казва че, супер симетрията в руската култура се получава от влечението към помпозност, приказност, поради техническите потребности да бъде изобразено нещо грандиозно като размер и колорит. Симетрията и отворените композиции са по-лесни за възпроизвеждане, поради което авторите използват математически способи за мултиплициране на повтор. Често се използват части от различни повтори, прерисува се, което от своя страна води до машинални повторения и заличаване на сакралната асиметрия от минали епохи.

Според мен симетрията в шевиците представлява баланс на ума и сърцето, проявени чрез волята. Везбарките никога не извезвали шевиците перфектно завършени. Винаги оставяли нещо дребно, почти незабележимо умишлено сгрешено и незавършено. Така илюстрирали красивата картина на живота, в която стремежът към съвършенство е движещата сила на ръката на художника.

Нека това нещо – малко и незавършено, да ни напомня, че има накъде да растем и да се развиваме. Може би това е идеята, заложена по този символичен начин и в шевиците.

Глория Ангелова

Глория е основател и автор на сайта vezba.org. От няколко години тя събира и дигитализира автентични везма. Изработила е много схеми на шевици, които са подредени по региони в сайта.