Ловешки

Л о в е ш к а т а ш е в и ц а е разпространена най-много в селата на юг и север от гр. Ловеч, но се среща и в някой от селата на Плевенско, Павликенско и Севлиевско. Приложението й е главно по мъжките и женските ризи и по старинните сокайни забраждания.
Колоритно ловешката шевица се отличава със своята червенина. Допълнителните цветове – черен, кафяв, син, зелен и жълт – тук се прилагат в по-значителни размери и допринасят повече за пъстротата на шевицата изобщо. Характерен е, макар и не повсеместно, естественият бозав цвят по шевиците на мъжките ризи.
Растителният елемент в ловешката шевица е най-постоянен. Често пъти той е добре детайлиран и винаги направо върху белия фон на платното. Яснотата и самостоятелността на мотива са налице дори и при сложните композиции на украсата на някои ризи или сокаи. Изправени или полегнали, симетрично разположени стръкчета с розетни или полурозетни цветове с продълговати и заострени листа са типични за случая. Стилизуването довежда най-много до откъснато и геометризирано даване на розетите, до степен на кръстовидното им представяне. Ярката червенина, грижливото очертание на растителния мотив, съответно едрите размери на мотива в Ловешко дават едно от редките постижения на народното ни шевическо изкуство. В композицията при тази група е характерно вълнообразното подреждане на мотивите, като се използва наклоненото им положение веднаж нагоре, веднаж надолу с върха.

обратно