Софийски

Разпространението на типичната софийска шевица е главно в Софийското поле, или по точно в околиите на Софийска и Елинпелинска. В селата от съседните околии тази шевица се е срещала рядко.
Специфичната софийска шевица се намира по ръкавите на женските ризи, а така също и по пазвите на мъжките. Шевичната украса в софийско обаче е много по-багата от специфичните форми, тъй като в нея влизат мотиви, характерни и за Ихтиманско, и за Самоковско, и за Граово. Колоритно тази швица е червена, като червеният тон се движи между най-ясно червен, малинен и тъмночервен. Зеленият, синият, оранжевият и черният цвят са допълнителни, съразмерно и различно комбинирания с червения. В по-старинните шевици обаче тия допълнително тонове са по-незначителни. При тази шевица съществува диагоналното колоритно разпределение в отделните мотиви, като едната половина е оцветена непременно в бяло. Технически софийската шевица е “снована”. Насновката е от тънки черни конци и е украсена с извънредно много власинки, кукички и пр. Пълнежът, по правило, е в полегат, разминат бод. Една от типичните форми на софийската шевица е в тапетната рапоредба на отделните мотиви, които могат да бъдат осмолъчни и силно островърхи звезди, кръстове, стилизирани по начини, довеждащи дори до формата на ръкописната буква Ф.

обратно