ИДЕЯТА

Преди години приятелка ми спомена за фондация, която набираше доброволци за изработването на мозайки с шевици. Проектът се наричаше “Слънца от глина”. Веднага се запалих и кандидатствах. Одобриха ме и така всичко започна. Интересното е, че първия ми досег с шевиците не беше с игла и конец, а с клещи и плочки. Трябваше сами да изрежем всяко едно парченце от мозайката, която щеше да украсява две кашпи и бордюр в градинката зад Народния Театър в столицата.

За да навлезем в темата, организаторите бяха поканили майсторка от Задругата на българските занаяти в София, за да ни запознае с шевиците. Тя разказваше така увлекателно и ни пренесе в един красив свят, обагрен с най-различни цветове. Разказa ни за елбетицата, за дървото на живота, за свастиката и за какво ли още не. След това ни показа свои везби. Останах без думи, когато видях цялата тази красота, излязла изпод ръце й, изпитах силно желание да се науча и аз. Тогава не подозирах, че тя щеше да бъде моята бъдеща учителка по везба.

Залепихме мозайките, които и до днес украсяват кашпите и бордюра, и проектът приключи. Така неусетно изминаха три години, но в мен все още тлееше това огънче, което тази жена със златни ръце беше запалила. Реших да се свържа с нея и тя ме покани на седянка и сладки приказки. В Задругата на българските занаяти всяка седмица се събирахме начинаещи везбарки и там за първи път хванах иглата. Когато започнах, не беше лесно да се сдобия с хубави схеми на шевици, а тези, които намирах не ме вдъхновяваха. Тъй като съм графичен дизайнер реших сама да се захвана и да си ги направя.

Когато започнах, пред мен се откри истинска съкровищница пълна с модели и композиции, които явно щяха да потънат в нечии гардероб и чекмедже или просто да чакат в музеите някой да ги зърне. И така биха се изгубили в дебрите на времето.

Вече бях направила няколко схеми и си помислих, че би било егоистично да ги пазя за себе си. Така се роди група ВЕЗБА.
След няколко години се бяха събрали доста схеми, които си оставаха някъде в албумите. Често някоя везбарка се появяваше и питаше за схема от еди кой си край. Винаги някой й напомняше, че трябва да се разрови в групата и да открие това което търси.

Така съвсем естествено се роди първата дигитална колекция на схеми на шевици. Целта й е да се документират, подредят и споделят модели на българска везба.
В нея са събрани и систематизирани много шевици от различни краища на България. Колекцията непрекъснато расте и се попълва с нови схеми.

Нека продължим традицията и запазим живо това изкуство, чрез което ръката на майстора, водена от любовта и въображението, е създала прекрасни образци.

Глория Ангелова